В първите три века след своето настаняване в днешните български земи, славяните и българите били езичници. Това означава, че те почитали много богове – главни и второстепенни, небето, звездите, природни обекти, камъни и животни, кланяли се на идоли.
Славяните са вярвали в един главен бог, отъждествяван с Перун – създател на мълнията, на който принасяли в жертва волове и други животни. Други богове, които се свързват с българските славяни, са Велес (покровител на стадата) и Сварог (покровител на домашното огнище, на ковачите). Почитали също реки и нимфи.
Върховният бог на българите е Тангра, богът-небе. Сред българите бил развит култ към някои животни, като кон и куче, елен и кошута. Те използвали посредничеството на шамани и жреци, за да отправят своите послания към „отвъдния свят“. Вероятно шаман по време на ритуални действия е изобразен върху керемида от Мадара. Официалните религиозни церемонии са се извършвали в специално изградените за целта капища (езическите храмове на българите).
За да се предпазят от зли сили, хората са носели амулети. Именно такава е функциятата на бронзовата розета от Плиска. Тя има седем лъча, покрити с врязани знаци. Вероятно те са съставлявали надпис, може би част от заклинание, свързано с магически действия и гадаене.
По времето на княз Борис, в 864 г., се извършило масово покръстване на българския народ. Ханът, неговото семейство, болярите и народът се отказали от предишните си богове и станали християни. Актът на покръстването целял да се заличат различията в обредността между отделните племена и етноси в страната. Християнската религия издигнала авторитета и влиянието на държавата. Започнало масово строителство на църкви и манастири в страната, които в следващите векове се превърнали в основните средища на духовен живот и просвета.